Минерални и органични стъкла. Предимства и недостатъци.

Оптичните лещи са комплексен продукт, получен в резултат на комбинацията между различните материали и покрития със специално предназначение.

Минералните диоптрични лещи са произведени от солиден аморфен материал. Неговият недостатък , е че е твърд и лесно чуплив. Предимствата на този материал са, че пропуска видимата светлина и може да се полира за по-голяма прозрачност. Стандартното минерално стъкло се използва за производството на диоптрични лещи от стандартен и среден клас на изтъняване – индекс 1,5 и 1,6. Минералните стъкла могат да се монтират само върху цяла рамка. Тъй като са лесно чупливи, монтажът им на рамка тип корда или глазант е невъзможен. Произвеждат се и минерални фотохромни диоптрични лещи. Те реагират на интезитета на светлина, съдържат сребърен халид и променят оцветяването си подобно на фотографска плака. Степента на абсорбцията се променя в зависимост от типа стъкло, околната температура и интензитета на UV – лъчите. Първите минерални фотохромни лещи се появяват на пазара през 1962г. в три варианта на оцветяване – кафяво, сиво и зелено .

Органичните диоптрични лещи могат да се разделят на две основни групи:

от органичен материал, който под влияние на нагряване може да се втвърдява, след което да се формова (CR 39);
от субстрат, който при висока температура може да се втечни;

Най-често използвания материал е диетилен гликол или известен още като CR 39, който в процес на полимеризация се превръща в твърда форма, която след това може да се обработи. Произвеждат се диоптрични лещи с индекс на пречупване от 1.5 до 1.74. Предимствата на този материал са, че е устойчив на удар и е нечуплив. Високата прозрачност, непропускливостта на UV- лъчите и богатата възможност за оцветяване и нанасяне на различни защитни покрития, го прави по-предпочитания продукт. В същото време това е един мек материал, който ако не е защитен, може лесно да се надраска. Фотохромните органични стъкла са създадени през 1986 година, но активно навлизат в оптическото производство през 1990 година. Има два основни типа:

Първият тип са лещи, при които оцветяването е в масата на материала, а фотохромната съставка е смесена в цялата дебелина.
Вторият – лещи, при които оцветяването е в предната повърхност, като се използва т.нар. TRANSITIONS – процес.

Вторият вариант е по-добър, тъй като осигурява равномерно оцветяване по цялата повърхност, независимо от диоптъра и дебелината на лещата. Фотохромните органични лещи се предлагат в сиво, кафяво и по-рядко зелено.

Към органичните лещи спадат и лещите от поликарбонатен материал. Този материал е познат още от 1955 година, обработван по термопластична технология. Поради мекостта на материала и възможността да се надрасква лесно бързо е заменен от CR 39. Съвременното технологично развитие позволява поликарбонатът да се върне отново в употреба поради значително подобряване на неговите качества. Отличава се с голяма здравина, нечупливост, устойчивост на надраскване и висока UV защита. За поликарбонатните лещи трябва да се избере рамка с подходяща здравина.