Кислородна пропускливост и преносимост на контактните лещи
За осигуряване на
нормалните физиологични процеси на роговицата от особено важно значение е
преминаването на кислорода през контактната леща. Това е 
едно от най-важните
качества на всяка контактна леща и е от съществено значение за нейната поносимост. Роговицата се снабдява с кислород
главно от слъзния филм, а той от своя страна го извлича от атмосферата, докато
клепачната цепка е отворена.
По време на сън клепачите пречат на достъпа на атмосферен кислород. През това време слъзната течност извлича чрез дифузия кислорода от кръвоносните съдове на лимба, перилимбалната и клепачната конюнктива. Тогава обаче количеството на кислорода в слъзния филм намалява приблизително до 1/3 от количеството при отворено око. При наличието на контактна леща върху роговицата снабдяването и с кислород става по два начина: чрез слъзен обмен под лещата при мигане и чрез дифузия през материала на лещата.
Изследванията на много автори са показали, че при твърдите лещи ‘’слъзната помпа’’ обменя между 14 и 20 % от слъзната течност с всяко мигане. Меките лещи имат по-малка подвижност в окото и слъзният обмен при тях е 1-5%. Слъзният обмен над лещата осигурява не само кислород на роговицата, но и премахва отпадъчните продукти (въглероден двуокис,млечна киселина) и отлющените клетки.
Кислородната
преносимост е количеството кислород, което преминава през лещата.Означава се с
DK/L ( L е дебелината
на лещата в см.)
С увеличаване дебелината на лещата кислородната преносимост намалява, т.е. плюсовите лещи ще имат по-малка кислородна преносимост от минусовите лещи със същият диоптър. При меките контактни лещи DK зависи от водното съдържание. Лещите с високо водно съдържание имат висок DK коефицент, но тяхната кислородна преносимост намалява поради това, че те са по-дебели, защото ако са тънки, се дехидратират бързо и стават лесно касливи.
