Как очите насочват вниманието ни?


Учени откриха връзката между много бързите микродвижения на очите и фокусирането на вниманието.

Без да го съзнаваме, нашите очи постоянно извършват малки корекции по посоката, в която гледаме. Целта на тези корекции доскоро не бе напълно изяснена.

Група изследователи от Центъра по интегративна невронаука ‘’Вернер Райнхард’’  и  института ‘’Харти’’ за клинични мозъчни изследвания в Тюбинген са се заели с разрешаването на този проблем. Те са открили директна връзка между малките движения, които извършват очите, и фокусирането на вниманието, нужно за ориентация в околната среда.

Нашите сензорни органи постоянно получават огромни количества от информация, а мозъкът непрекъснато подрежда потока от сензорни стимули – независимо дали става въпрос за красива картина, предупредителен вик или ориентиране в пространството. 

Всъщност много малка част от онова, което виждаме, е ясно и фокусирано. Ето защо леки движения на очните мускули (познати като сакади )постоянно пренасочват погледа към всякакви интересни точки. Мозъкът събира тези точки заедно и така подрежда цялостната картина.

Сакадите се получават между 3 и 5 пъти в секунда – т.е. много по-бързо от ритъма на сърцето ни. Например когато гледаме лице, нашият поглед бързо пробягва между очите, носа, устата, брадичката и челото, за да сглоби всички части, от които цялото лице се оформя в съзнанието ни.

Въпреки това понякога се фокусираме само върху едно място. Например когато се опитваме да пъхнем конеца в ухото на игла.

Но дори когато сме изключително концентрирани върху толкова малка точка от пространството, мозъкът продължава да обръща внимание на случващото се в периферията, за да можем да реагираме, ако нещо се случи. Вместо напълно да елиминира всякакво движение на очите, докато се фокусира върху иглата, мозъкът използва малките, почти незабележими движения на очите.

За да разберат процеса, изследователите от Тюбинген, ръководени от д-р Зияд Хефед, са анализирали данните, събрани заедно с екипа на проф. Питър Тиър. Хефед и екипът му откриват, че много малките движения играят огромна роля за ‘’подчертаване’’ на сензорната информация в нашето периферие, без дори да знаем за съществуването им. Подобни малки движения се наричат микросакади. В сравнение с обикновените сакади, които ни позволяват да гледаме обект или част от него с целия обсег на погледа ни, микросекадите са резултат от това, което на пръв поглед изглежда като просто приспособяване на очите.

Екипът на д-р Хефед успява да долови покачване в невронната активност непосредствено преди всяка микросакада – доказателство за повишено внимание и подчертаване на визуалната сцена. Микросакадите следват разпознаваем вълнообразен бърз ритъм няколко пъти в секунда. Дори точки далеч в пространството биват подчертавани, когато микросакадите повишават вниманието. Механизмът позволява на мозъка да държи под око средата, когато очите ни са заети. Това позволява на активното ни възприятие много бързо да се фокусира върху нещо друго, ако има нужда.

Резултатът на учените имат потенциални бъдещи инженерни приложения. Например, ако компютърните интерфейси могат да следят микросакадите на потребителите с камери, компютрите биха могли да предвидят кога мозъците на потребителите са повече или по-малко изострени към нови стимули. Такива ‘’умни’’ интерфейси могат да дават информация кога и къде да осигурят визуална обратна връзка на потребителите, за да максимизират ефикасността на работата.



Източник:

Списание "Знание"



Сподели: