История на контактната корекция - част 1
Идеята за контактната корекция принадлежи на Леонардо да Винчи.Първата леща,която той създава, представлява купа с вода, през която пациентът гледа.
Корекционна леща на Леонардо да Винчи
Първата чисто корнеална леща е създадена от Декарт и представлява цилиндър с вода, прикрепян от пациента към окото.Тези системи се усъвършенстват по-късно от Т.Юнг и Ф.Хершел.За баща на контактните лещи се смята А.Фик, който през 1888г. публикува следния материал:
‘’…Ние сме длъжни да търсим други възможности освен очилата особено за корекция на неправилния астигматизъм.Най-радикалното решение е поставянето върху корнеята на друга гладка и прозрачна структура, която да изглажда нейните неправилности.Това наистина е вече реалност и аз представям резултатите от приложението на тънка стъклена люспа с оптична сила, която подобрява зрението, без да стеснява зрителното поле.Това стъкълце се поставя в окото и пространството между двете повърхности се изпълва със сълзи, които имат същия индекс на пречупване, както и роговицата.’’
Лещите, които Фик
създава, са част от сфера, а размерът им е такъв, че те покриват първоначално
само роговицата.В последствие Фик създава и корнеосклералната леща.
По повод опитите на Фик
Ф.Мюлер публикува следното:
‘’…Методът на корекция на аметропията е
съвсем нов и различен от публикуваните досега. Той елиминира оптичната сила на
окото с изключение на корнеята и създава стъклени роговични очила, които се
крепят от капилярната сила на слъзния филм. Този метод създава възможност за корекция на астигматизма и особено за
подобряване на зрението в случаите с кератоконус. Контактните очила са с размер
8мм. И радиус на кривина, съответстващ на роговичната.’’
Допълнително:
История на контактната корекция - част 2
История на контактната корекция - част 3
