Човешкото око - част 2


Вътреочна леща:

Лещата е част от оптичната (фокусираща) система на окото. Благодарение на цилиарния мускул лещата променя своята форма, а следователно и своята пречупваща сила – в зависимост от разстоянието от окото до наблюдавания обект. Подобно на фотоапарата тази промяна ни позволява да фокусираме ясно от далечен обект към по-близък. След навършване на 40-годишна възраст тази леща губи своята еластичност и тогава се налага очила за близо да вършат работата, която лещата вече не е способна да извърши. Това се дължи на промени в строежа и оптичните свойства на тъканите от които се състои самата леща.


Ретина:

Тя е най-вътрешната обвивка на окото и е богата на светлочувствителни клетки (фоторецептори) наречени „колбички” чувствителни към цвета на светлината и „пръчици” (повече по края), чувствителни към силата на светлината.
Много подобна на лентата на фотоапарата, ретината отговаря за улавянето и обработването на образите. Централната част от ретината се нарича макула (жълто петно). Там се намират най-чувствителните клетки на ретината. В жълтото петно се проектира централното зрение, единственото с което човек може да чете. Тя е отговорна за най-прецизното виждане. Периферната ретина не е толкова прецизна към детайлите, но осигурява достатъчно добро зрение, за да ни предупреди за приближаваща опасност (например бързо движещ се автомобил на кръстовище).

Стъкловидно тяло:

Стъкловидното тяло заема голямото пространство между вътреочната леща и ретината. Неговата роля е създава непрестанно налягане вътре в окото, което помага за запазването на формата на окото, а също и за нормалното разположение на тъканите в него. Стъкловидното тяло е съставено най-вече от вода. При младите хора то е от гелоподобно вещество, в което има фини кръвоносни съдове и нерви. С напредване на възрастта обаче структурата му се разрушава – то се разводнява. Стъкловидното тяло има известна свобода на движение, подобно на белтъка в яйце, при движение на главата то се завърта на известен ъгъл, а след това се връща в изходно положение. Поради прозрачността му обаче, тези движения са незабележими. 
След някои заболявания в стъкловидното тяло могат да се образуват мътини – отлагания (отсейки) от мъртви клетки или органични вещества, които трайно остават в него и се наблюдават като свободно плуващи петънца и нишки. Поради тях, движенията на стъкловидното тяло стават видими – някои пациенти описват мътините като „паячета”, плуващи в разни посоки при въртене на главата. Всъщност те виждат контактните им проекции (сенките) върху ретината на фона на светлината влизаща през зеницата.


Оптичен нерв:

Оптичният нерв е информационната „магистрала” на окото. Той събира всичката информация от ретината и я изпраща към мозъка за обработване. В зоната на оптичния нерв няма рецепторни клетки, тя не реагира на светлина. Там се намира така нареченото „сляпо петно” на окото.





Допълнително:
Човешкото око - част 1



Сподели: